отпушване на канали в София на добри цени

Една от основните задачи при планирането и изграждането на канализационните мрежи е осигуряването на техните функции като системи за събиран и безопасно отвеждане на дъждовните води, формиращи отток от урбанизираните територии. Дъждовните водни количества, постъпващи в канализационната мрежа, са дефинирани с определена вероятност на проявление. Именн0 те определят размерите на съответните канализационни колектори, а следователно и тяхната стойност, която е значителна. Поради тези обстоятелства една от основните теми в канализацията е изучаването на интензивните дъждове, формирането на повърхностния дъждовен отток и трансформирането му в поток в канализационната тръбна система. В тази връзка трябва да се отбележи, че етапите на изучаване и опознаване на тези явления и тяхното прилагане в практиката бележат и основните етапи в изучаването и развитието на канализационните мрежи.

В близък исторически план изучаването и развитието на канализационните мрежи и съоръжения може да бъде отнесено към три основни периода, свързани с развитието на знанията и технологиите.

Първият етап, който може да бъде наречен „класически“, води своето начало от втората половина на XIX век. През 1871 г. французинът Винсент дьо Сен Венан публикува своите уравнения, описващи нестационарни, плавно изменящи се, неравномерни, безнапорни течения в призматични легла. Уравненията описват много точно еднодимензионални безнапорни потоци чрез система от две диференциални уравнения, отразяващи съответно закона за съхранение на масата и закона за изменение на количеството на движение (втори закон на Нютон). Поради необходимостта от провеждане на комплицирани изчислителни процедури чрез многократни итерационни цикли, тяхното практическо използване в областта на канализацията е било невъзможно при тогавапшото ниво на изчислителната техника (т.е. изчисления „на ръка“).

Първият практичен метод за определяне на дъждовното водно количество в оразмерителните участъци на канализационните мрежи е публикуван и внедрен в САЩ през 1889 г. от Куислинг. Той се основава на по-ранните изследвания на ирландския инженер Мюлвени, който през 1850 г. първи прилага такъв подход за определяне на водното количество в речни участъци. Малко по-късно, през 1906 г., англичанинът Лойд-Дейвис публикува аналогичен метод за оразмеряване на канализационни мреяси, който бързо добива световна популярност и днес е известен като „Рационален метод“ (наречен така от самият Лойд-Дейвис, но във Великобритания все още се нарича „Метод на Лойд-Дейвис“). В периода 1915 – 1922 г. руският професор Горбачов разработва и публикува подобен оразмерителен метод, който оттогава е известен в Русия (бившия Съветски съюз), а по-късно и у нас, като „Метод на пределната интензивност“.